Община Долни Дъбник

Град Долни Дъбник за първи път е споменат в официални турски документи от 1430 година, тогава като село. Най-известно в исторически план е село Садовец. В турските писмени източници за българската история под името Черуква селището за първи път се споменава през XV век, до тогава жителите му обитават местностите  Пясъка и Селището. По време на така наречените „чумави години” (1831-1836) възниква най-напред Чериково, а по-късно и Свинаре. В края на XIX век те се обединяват под общото име Садовец. Последното се извисява в демографско, историческо и културно направление. Чужди пътешественици и учени като Ф.Каниц, Г.Лежан, Евл. Челеби, Й.Вернер, а също и наши учени, го описват в своите книги. През втората половина на XVI век в местността „Манастира” възниква манастир, който е известен под името „Садовец” и се превръща в книжовен център на околните манастири и селища. 

През 1822 година кърджалийски орди го превръщат в руини. През воините (1885-1945) в селото долитат  125 черни известия. Само при катастрофата на „Титаник” под вълните на Атлантическия океан са погребани 10 садовчани от всичките 38 българи.

В знак на признателност към паметта на загиналите руски и финландски воини през Руско-турската освободителна война е построен парк „Генерал Лавров” край село Горни Дъбник. Разположен  на площ от 296 дка. Паркът е осеян с множество паметници, издигнати на местата, където през 1877 година са водени решителните битки за освобождаването на град Плевен. Духовната среда в парка се обогати с изграждането на православен параклис „Св. Великомъченик Георги Победоносец”.